Променям се. Бавно, но се променям. Живея със себе си всеки ден и понякога ми е трудно да осъзная тази промяна, да се погледна отстрани. Но тя си стои в мен и става все по-голяма.
Като минат 30-те, а след това и 40-те, всички казват „Е, да, на толкова съм, ама пък се чувствам като на 20”. Аз съм на 36, а се чувствам на 26. Е да, ама не. Защото кои от всички тези СЕГА правех, казвах и мислех и ПРЕДИ?
ПРЕДИ вярвах в Ние, Завинаги и Вечно. СЕГА вярвам в Аз, Тук и Сега.
ПРЕДИ нямах дъщеря. СЕГА имам. ПРЕДИ й пишех бележки – измий чиниите, подреди си стаята, приятно училище. СЕГА й пиша съобщения във Фейсбук, завършващи с :*
11 октомври 2011
14 юли 2011
Сънувах сън
Сънувах сън.
Някой беше починал и аз бях на погребението му. Имаше много хора, целите в черно. Не ми се искаше да поглеждам лицата им. Знаех какво ще открия там - дълбоката черна болка и безсилие заради нещо, което не можеш да промениш.
Слушах гласа на попа и гледах обувките на хората до мен. Те бяха черни като смъртта.
Някой беше починал и аз бях на погребението му. Имаше много хора, целите в черно. Не ми се искаше да поглеждам лицата им. Знаех какво ще открия там - дълбоката черна болка и безсилие заради нещо, което не можеш да промениш.
Слушах гласа на попа и гледах обувките на хората до мен. Те бяха черни като смъртта.
17 март 2011
Кой?
Наскоро се запознах с едно тригодишно момченце. Марти. Когато го видях за първи път, той носеше картонени очила – направени от кутията на натурален сок и привързани с ластик. Изненадах се, че нямаше изрязани дупки за очите, но Марти ме увери, че вижда всичко идеално.
После разбрах, че очилата били специални – имали си и лазер, но тъй като батериите му останали вкъщи, в момента не работел. Побърза да ме успокои обаче, че няма да го използва срещу мен – бил специално за борба с кошмарите му.
После разбрах, че очилата били специални – имали си и лазер, но тъй като батериите му останали вкъщи, в момента не работел. Побърза да ме успокои обаче, че няма да го използва срещу мен – бил специално за борба с кошмарите му.
06 февруари 2011
Срещата
Георги вдигна качулката на суитчера си, пъхна ръце в джобовете и се запъти към вкъщи. Срещата не беше минала както му се искаше. Вярно, нито за миг не се получи това така неудобно мълчание, но пък като че ли и двамата мечтаеха да са някъде другаде. Замисли се – защо когато си с някой, мълчанието може да бъде толкова красиво, да е потвърждение за Правилния човек, а при първа среща същото това мълчание може да е толкова сконфузно.
Дали да й пише смс като се прибере, или да изчака някаква реакция от нейна страна? И защо изобщо всичко в любовта трябва да е толкова сложно? Не може ли двама души просто да се срещнат, да се харесат и също толкова простичко и лесно да се заобичат? Не може ли...
Дали да й пише смс като се прибере, или да изчака някаква реакция от нейна страна? И защо изобщо всичко в любовта трябва да е толкова сложно? Не може ли двама души просто да се срещнат, да се харесат и също толкова простичко и лесно да се заобичат? Не може ли...
24 януари 2011
Гоненица
Децата имат въпроси. Възрастните имат отговорите. Но децата не искат да ги знаят – желанието им е да стигнат до тях сами.
Възрастните имат истината. Децата искат да имат своя. Когато станат големи, те вече имат отговорите.
И те са същите, каквито са били техните родители. Искат да ги кажат на децата си отговорите, но те не ги питат. Искат сами да стигнат до тях...
Възрастните имат истината. Децата искат да имат своя. Когато станат големи, те вече имат отговорите.
И те са същите, каквито са били техните родители. Искат да ги кажат на децата си отговорите, но те не ги питат. Искат сами да стигнат до тях...
Абонамент за:
Публикации (Atom)