Наскоро се запознах с едно тригодишно момченце. Марти. Когато го видях за първи път, той носеше картонени очила – направени от кутията на натурален сок и привързани с ластик. Изненадах се, че нямаше изрязани дупки за очите, но Марти ме увери, че вижда всичко идеално.
После разбрах, че очилата били специални – имали си и лазер, но тъй като батериите му останали вкъщи, в момента не работел. Побърза да ме успокои обаче, че няма да го използва срещу мен – бил специално за борба с кошмарите му.
