Децата имат въпроси. Възрастните имат отговорите. Но децата не искат да ги знаят – желанието им е да стигнат до тях сами.
Възрастните имат истината. Децата искат да имат своя. Когато станат големи, те вече имат отговорите.
И те са същите, каквито са били техните родители. Искат да ги кажат на децата си отговорите, но те не ги питат. Искат сами да стигнат до тях...
24 януари 2011
12 октомври 2010
В стаята до мен
Чувах ги непрекъснато. Нямаше нужда дори да опирам лицето си в стената. Чувах ги сутрин като правеха секс. Чувах ги вечер като се смееха. Чувах ги в неделя като пържеха филийки и пееха. Чувах ги непрекъснато.
Живея в този апартамент от пет години, но никога не бях виждала съседите си. Това обаче не ми пречеше да си ги представям. Тя беше на около 30 години, слаба, с чуплива кестенява коса и присвити очи. Устните й бяха розово нацупени, гърдите й - малки. За гласа й нямаше нужда да гадая - чувах го всеки ден. От него разбрах, че тя е весела, страстна и доста приказлива. Отиваше й да работи в ателие за дрехи или пък да има някакво малко магазинче за подаръци.
Живея в този апартамент от пет години, но никога не бях виждала съседите си. Това обаче не ми пречеше да си ги представям. Тя беше на около 30 години, слаба, с чуплива кестенява коса и присвити очи. Устните й бяха розово нацупени, гърдите й - малки. За гласа й нямаше нужда да гадая - чувах го всеки ден. От него разбрах, че тя е весела, страстна и доста приказлива. Отиваше й да работи в ателие за дрехи или пък да има някакво малко магазинче за подаръци.
04 септември 2010
Моят ден
След месец е сватбата ми.
През годините съм си представяла толкова често как бих изглеждала в бяла рокля, че споменът вече е избледнял. Щеше да има много гости и безброй подскачащи малки шаферки, облечени като принцеси. Щях да се притеснявам, че няма да има място за всички мои приятели, които искам да присъстват. А няма да ми се иска някой от тях да се почувства пренебрегнат, ако не го поканя... Започвам да пиша списък с имената.
След две седмици е сватбата ми.
През годините съм си представяла толкова често как бих изглеждала в бяла рокля, че споменът вече е избледнял. Щеше да има много гости и безброй подскачащи малки шаферки, облечени като принцеси. Щях да се притеснявам, че няма да има място за всички мои приятели, които искам да присъстват. А няма да ми се иска някой от тях да се почувства пренебрегнат, ако не го поканя... Започвам да пиша списък с имената.
След две седмици е сватбата ми.
26 август 2010
Понякога
Понякога дори само дъхът на някой може да ме накара да се влюбя в него. Друг път оставам без дъх от красотата на някой облак.
Понякога чувствам самотата в сърцето си като огромен кладенец. Друг път съм толкова препълнена с любов, че се опасявам да не залея с нея всички улици.
Понякога искам да се раздам цялата. Друг път се страхувам да не се превърна в откъснато цвете.
Понякога чувствам самотата в сърцето си като огромен кладенец. Друг път съм толкова препълнена с любов, че се опасявам да не залея с нея всички улици.
Понякога искам да се раздам цялата. Друг път се страхувам да не се превърна в откъснато цвете.
Огнени ръце
Гледах я как върти огньове. Беше невероятно да наблюдавам движенията й. В пълен мрак тя описваше Вселената.
Кръгове, които тичаха един след друг и никога не се догонваха.
Кръгове, които танцуваха паралелно и сякаш гледаха в една посока.
Кръгове, които се обичаха и влизаха един в друг.
Кръгове, които тичаха един след друг и никога не се догонваха.
Кръгове, които танцуваха паралелно и сякаш гледаха в една посока.
Кръгове, които се обичаха и влизаха един в друг.
Абонамент за:
Публикации (Atom)