Кой?

Наскоро се запознах с едно тригодишно момченце. Марти. Когато го видях за първи път, той носеше картонени очила – направени от кутията на натурален сок и привързани с ластик. Изненадах се, че нямаше изрязани дупки за очите, но Марти ме увери, че вижда всичко идеално.

После разбрах, че очилата били специални – имали си и лазер, но тъй като батериите му останали вкъщи, в момента не работел. Побърза да ме успокои обаче, че няма да го използва срещу мен – бил специално за борба с кошмарите му.

Срещата

Георги вдигна качулката на суитчера си, пъхна ръце в джобовете и се запъти към вкъщи. Срещата не беше минала както му се искаше. Вярно, нито за миг не се получи това така неудобно мълчание, но пък като че ли и двамата мечтаеха да са някъде другаде. Замисли се – защо когато си с някой, мълчанието може да бъде толкова красиво, да е потвърждение за Правилния човек, а при първа среща същото това мълчание може да е толкова сконфузно.
Дали да й пише смс като се прибере, или да изчака някаква реакция от нейна страна? И защо изобщо всичко в любовта трябва да е толкова сложно? Не може ли двама души просто да се срещнат, да се харесат и също толкова простичко и лесно да се заобичат? Не може ли...

Гоненица

Децата имат въпроси. Възрастните имат отговорите. Но децата не искат да ги знаят – желанието им е да стигнат до тях сами.

Възрастните имат истината. Децата искат да имат своя. Когато станат големи, те вече имат отговорите.

И те са същите, каквито са били техните родители. Искат да ги кажат на децата си отговорите, но те не ги питат. Искат сами да стигнат до тях...

В стаята до мен

Чувах ги непрекъснато. Нямаше нужда дори да опирам лицето си в стената. Чувах ги сутрин като правеха секс. Чувах ги вечер като се смееха. Чувах ги в неделя като пържеха филийки и пееха. Чувах ги непрекъснато.

Живея в този апартамент от пет години, но никога не бях виждала съседите си. Това обаче не ми пречеше да си ги представям. Тя беше на около 30 години, слаба, с чуплива кестенява коса и присвити очи. Устните й бяха розово нацупени, гърдите й - малки. За гласа й нямаше нужда да гадая - чувах го всеки ден. От него разбрах, че тя е весела, страстна и доста приказлива. Отиваше й да работи в ателие за дрехи или пък да има някакво малко магазинче за подаръци.

Моят ден

След месец е сватбата ми.

През годините съм си представяла толкова често как бих изглеждала в бяла рокля, че споменът вече е избледнял. Щеше да има много гости и безброй подскачащи малки шаферки, облечени като принцеси. Щях да се притеснявам, че няма да има място за всички мои приятели, които искам да присъстват. А няма да ми се иска някой от тях да се почувства пренебрегнат, ако не го поканя... Започвам да пиша списък с имената.

След две седмици е сватбата ми.