Докосване

Докосна го, но не помръдна. Обля я мъртвешки страх.

А всичко започна толкова хубаво . Стана както обикновено в 7, погледна го, усмихна се и го целуна. Цялата беше изпълнена с любов и тръпка. Нямаше търпение да излезе навън, за да усети ритъма на улицата. Да слуша разговорите на хората, да гледа лицата им и да си представя съдбите им.

Отиде на работа, пусна си любимото радио и се зарея в облаците. Представяше си как ли се обичат два облака, дали се ревнуват, дали се смеят заедно...

През целия ден имаше усещането за нещо наближаващо прекрасно. От това чувство й ставаше горещо, а пеперудите танцуваха в цялото й тяло,сякаш бяха хиляди.



През деня не се случи нищо особено, което можеше да означава само едно – наближаващото прекрасно нещо щеше да е вечерта. Нямаше търпение да се прибере – то можеше да е навсякъде – в метрото, на улицата, пред вратата й.

Наблюдаваше внимателно лицата на всички хора. Тези, с които пътуваше. Тези, с които се разминаваше по улицата. Тези, с които влезе в асансьора. С идването на 15-я етаж чувството за наближаващо прекрасно нещо все по-силно я напускаше. На негово място идваше мъртвешки страх.

Заключи вратата след себе си. Тъмнината на апартамента я погълна. Съблече дрехите си и влезе в банята. Погледна се в огледалото.

Докосна сърцето си, но то не помръдна - беше се свило толкова много, че за малко да изчезне. А всичко започна толкова хубаво...

Съмва се. И утре отново щеше да стане в 7, да погледне сърцето си, да се усмихне и да го целуне. Цялата щеше да бъде изпълнена с любов и тръпка. И усещане за нещо наближаващо прекрасно.


2010