За крачето на куклата

Здравейте, казвам се Теа и използвам вибратор от 17 години. Всяка прилика с изказване от Клуба на алкохолиците не е случайна – пристрастена съм към вибратора си. Независимо дали има мъж до мен или съм в творческа почивка от подобни емоционални преживявания. Просто имам вибратор и не се страхувам да го използвам.

Към настоящия момент за липса на мъж е изключено да се говори, въпреки че понякога си мечтая да е друго. Вече осем години съм /щастливо/ омъжена. Няма какво да ви обяснявам – на всички ви е ясно - осем години са си осем години. Вибраторът е един чудесен начин да не си съвсем напълно моногамна и в същото време да не ти се налага да се овърташ в собствените си лъжи. Винаги ми е било чудно защо мъжете не ревнуват от тази силиконова благинка, но при всички положения това ме устройва.
Осемте години брак логично водят след себе си и дете. При мен логиката е тройна. И все от женски пол. 



Най-малката ми дъщеря е любопитно, шляпащо с босите си крачета създание, което обича да си пъха носа навсякъде. Именно така попадна на вибратора ми. Използвах това, че е само на три, и набързо скалъпих една сърцераздирателна история – как вибраторът всъщност е единият крак на любимата ми кукла, с който сърце не ми дава да се разделя. Историята за привързаността ми към един счупен крак се стори доволно логична на дъщеря ми. Нещо повече - мисля че дори я трогна, тъй като после на няколко пъти се връщаше и към нея, и към шкафа, където си държах „спомена от детството”.

Няма да крия, бях доволна от себе си и от умението си да я манипулирам. До тази Коледа.

Вечерта се бяхме събрали приятели и техните деца. Както винаги, телевизионните програми бяха изпъстрени с малоумни комедии, целящи да сплотят семейството около празничната трапеза, предизвиквайки дружен непринуден смях. Точно такава комедия гледахме и ние. Наистина само гледахме - от крещящите деца беше доста трудно да вникнем в диалога. Но така или иначе това не беше кой знае каква загуба.

В един момент настъпи неловка тишина – от екрана ни гледаше един розов мърдащ вибратор, незнайно как вплел се в сюжета на комедията. За закона на Мърфи сте чували всичко. Е, сега той подейства с пълната си сила – както крещяха като обезумели и се гонеха по стаите, точно в този момент всички деца се бяха събрали пред телевизора и гледаха изумени мърдащото чудо.

„Мама има същия крак, сега ще ви го донеса!”, изкрещя възторжено дъщеря ми, с което предизвика неподправеното възхищение на хлапетата. И моят див ужас. До показване на вибратора не се стигна, бях достатъчно категорична по въпроса. Но за сметка на това ми се наложи отново да разкажа сърдечната си история –за жена на 38, която е привързана към счупения крак на любимата си кукла. Дотолкова, че вече години наред я държи в нощното си шкафче.

Излишно е да ви казвам, че наред със симпатиите и разбирането на децата, получих и зле прикритото неодобрение на родителите. А ги мислех за хора с чувство за хумор.

Много скоро обаче моето също беше поставено под въпрос. Разбрах, че това не е бил първият опит за сценична изява на „крачето”. Нещо повече – предишните са били успешни. А зрителите са били възможно най-неподходящите за целта – моята майка и майката на мъжа ми.
Това вече леко ме омерзи. Бабите на дъщеря ми със сигурност нямат чувство за хумор, но за сметка на това разполагат с огромни количества остарели разбирания. Любовта ми към вибратора за много кратко време стана достояние на твърде много хора.

Здравейте, казвам се Теа. Не съм използвала вибратора си вече 43 часа.

2010