Ръцете й

Пътувам с метрото. Топло е. Срещу мен стои жена. С плетена вълнена шапка. Рокля на цветя – някога синя, цялата в дупки. Зимно яке, ципът е вдигнат до горе. Лицето й е цялото в бръчки.
Устните й не спират. Притворила е очи и говори, сякаш изрича молитва. Унася се, а после се сепва и пак продължава шепота си.
Вдига ръце пред лицето си. Ръцете й... Ръцете й... Невероятно гладки. Безумно нежни. Сякаш е докосвала през целия си живот нещо красиво. Красота, която се е вляла в нея.
Нейни ръце – чужди ръце...

2008