Тъмнината и аз

Тъмнината го прегърна през рамо, а после го заля целия.

Усети мириса на дъждовна трева и чу смеха си някъде отдалече. Беше на 6 и тичаше с приятелите си по поляната на село. Сега беше негов ред да гони. Държеше пръчка в едната си ръка, а с другата сякаш се опитваше да си проправи път през въздуха, за да хване за блузата едно от бягащите момчета. Сепна се - баба му настойчиво го викаше – не беше ял нищо от сутринта, а вече се стъмваше.

Ето го отново. В пети клас. Къса лист от тетрадка на малки парчета и старателно ги смачква на топченца. После цели с тях Евелина, а всъщност така му се иска да я целуне. Тя се обръща към него с намръщено носле, но май не й е съвсем безразличен. Другата година ще стане по-смел и ще й признае чувствата си.



Някой се закашля. Това е пак той с първата си цигара и с една стъпка по-близо до мъжа в себе си. Вече е важен и може да взема важни решения. Дръпва отново и се поглежда крадешком във витрината на магазина. Отива му да пуши, не са били напразни домашните тренировки пред огледалото – присвити очи, небрежно захващане, отмятане на главата на една страна.

В тъмното картините почнаха да се сменят все по-бързо. Първо море, първа палатка, първи изгрев...Първа жена, първа работа, първа кола... Първо дете, първи плач, първо избърсване на детска сълза...

Сега е на 45. Време е да отвори очи и да продължи. В светлина.


2010