Къдрици

Беше минало известно време, откакто тя не го беше виждала. Сега като се върне назад, годините бяха точно 16.

16 години... Тогава беше на 22. Косата й беше къдрава. Отмяташе я със заучения жест на красиво момиче. И никога не махаше онзи непокорен кичур, който всеки път падаше обратно върху лицето й.

16 години... Все още носи жестове от онези 22. Учуденият и леко наивен поглед, усмивката само в ъгълчетата на устните си, безкрайният танц на ръцете й, когато говори. Несполучливият й брак не я измори и не я научи да бъде по-предпазлива. За много неща си оставаше на 22.



16 години... Косата й вече не е дълга. Пострига си я веднага след като се раздели с него. Не искаше да й напомня за усмивката му. Една и съща прекрасна усмивка, веднага щом докоснеше косата й. Оттогава си я носи все така – къса и скучна, с пригладени краища и пълна липса на непокорни кичури.

И ето го сега пред нея. След цели 16 години. Гледа я и й се усмихва. Със същата онази усмивка. Стои пред нея и не казва нищо. Просто се усмихва. Все едно тези 16 години ги е нямало. Все едно тя е същата. Все едно той е същият. Все едно никога не са се разделяли. Никога не са докосвали, целували и обичали други. Все едно няма други.

Стои пред нея и мълчи. После просто докосва косата й и промълвява усмихнато „Постригала си се”.


2010