28 април 2010

За момичето, което...

Аз съм детето, на което никога не са празнували рождения ден. Нямам нито една снимка с торта, шапка и балон. Нямам дори и от онези смешно-затрогващи фотографии в студио, с вдигнати до коленете чорапи и нелепа усмивка. Напълно непознат ми е трепетът на „Дали всички деца ще дойдат?”

Аз съм момичето, което никога не е празнувало рождения си ден. И до ден днешен не знам защо е било така. Кой е решил, кога го е решил и дали изобщо нещо е било решавано. В училище изгубих привилегията от ден без изпитване, нищо че рождения ми ден съвпадаше с класните в първия срок. Така никога не можех да получа и целувка по бузата от момчето, което харесвах в седми клас.



Аз съм жената, която никога не е празнувала рождения си ден. Повече от всичко исках това да е ден като всички други, но никога не ставаше така. Месец преди това започваха закачливите напомняния за почерпки, подмятания тип„Къде ще бъде купонът” и нескрито удивление, че и тази година не съм купила фъстъци, двулитрова кола и бонбони с лешник.

Аз съм майката, която никога не е празнувала рождения ден на дъщеря си.


2010

3 коментара:

Анонимен каза...

малко тъжно, като това тука

http://www.youtube.com/watch?v=blypORq3HMc

suha reka, district columbia

Анонимен каза...

Душко-ва това ти ли си!? :)

JANA D каза...

За радост не :)