04 септември 2010

Моят ден

След месец е сватбата ми.

През годините съм си представяла толкова често как бих изглеждала в бяла рокля, че споменът вече е избледнял. Щеше да има много гости и безброй подскачащи малки шаферки, облечени като принцеси. Щях да се притеснявам, че няма да има място за всички мои приятели, които искам да присъстват. А няма да ми се иска някой от тях да се почувства пренебрегнат, ако не го поканя... Започвам да пиша списък с имената.

След две седмици е сватбата ми.



С Андрей се запознахме в автобуса. Дадоха ни съседни места. Пътувахме до съседни градове. Работехме в съседни сгради в един и същи град. През целия път не спряхме да се смеем, а след като се разделихме, пренесохме смеха си в есемеси. И двамата знаехме, че това е предопределено. Година по-късно той ми предложи брак и аз приех.

След седмица е сватбата ми.

Винаги съм се стремяла да бъда различна. Да съм сива, е немислимо за мен. А да съм сива на сватбата си – пълен абсурд. Броят на приятелите ми се оказа твърде голям, а мисълта да поканя едни, а други не - невъзможна. Ето защо направих ръчни сватбени покани и излязох да се разходя. Вървях и гледах хората. Който беше цветен, давах му покана. Който беше сив, го отминавах. За един ден успях да раздам всичките покани – общо 100 на брой.

Утре е сватбата ми.

Не спирам да си представям как бих изглеждала – красива и щастлива, заобиколена от малки подскачащи принцеси. Моят ден. Моят цветен ден. Сигурна съм, че никой не се е сещал да направи това – да покани на сватбата си напълно непознати хора, обединени само около едно – различното. Толкова се отнесох, че дори си представих как отразяват сватбата в светските списания. Аз, приличаща на холивудска актриса. До мен - Андрей, недостижим в красотата си...

Днес е сватбата ми.

А всъщност сватба няма. Няма Андрей. Няма подскачащи принцеси. Няма хиляди приятели, които не мога да поканя поради липса на места. Няма и светски хроникьори. Тук съм само аз. И стотици цветни хора, които отминават, без дори да ме погледнат. Защото съм сива.

2 коментара:

Юлия Яръмова каза...

Много ми хареса. Думите сякаш извират от сърцето ти. Какъв би бил животът ни ако не мечтаехме - сив и скучен. Прекрасно е да мечтаеш, още по-прекрасно е, когато мечтите се сбъднат!
Поздравления, Жана!!!
От друга мечтателка!

Тея Дия каза...

прекрасно, Жана!