Наскоро се запознах с едно тригодишно момченце. Марти. Когато го видях за първи път, той носеше картонени очила – направени от кутията на натурален сок и привързани с ластик. Изненадах се, че нямаше изрязани дупки за очите, но Марти ме увери, че вижда всичко идеално.
После разбрах, че очилата били специални – имали си и лазер, но тъй като батериите му останали вкъщи, в момента не работел. Побърза да ме успокои обаче, че няма да го използва срещу мен – бил специално за борба с кошмарите му.
Всеки път когато виждах момчето, той беше неизменно с очилата.
Запитах се – колко ли дълго Марти ще носи очилата против кошмари? Кога ще спре да вярва в тяхната сила? И къде отива фантазността, когато пораснем? Кой ни я прибира?
Няма коментари:
Публикуване на коментар