12 октомври 2010

В стаята до мен

Чувах ги непрекъснато. Нямаше нужда дори да опирам лицето си в стената. Чувах ги сутрин като правеха секс. Чувах ги вечер като се смееха. Чувах ги в неделя като пържеха филийки и пееха. Чувах ги непрекъснато.

Живея в този апартамент от пет години, но никога не бях виждала съседите си. Това обаче не ми пречеше да си ги представям. Тя беше на около 30 години, слаба, с чуплива кестенява коса и присвити очи. Устните й бяха розово нацупени, гърдите й - малки. За гласа й нямаше нужда да гадая - чувах го всеки ден. От него разбрах, че тя е весела, страстна и доста приказлива. Отиваше й да работи в ателие за дрехи или пък да има някакво малко магазинче за подаръци.



За мъжа можех само да гадая. Всъщност сега като се замисля, никога досега не бях чувала гласа му. Само нейния. Мисля че успявах да доловя само някакви откъслечни звуци. Представях си, че мъжът й е към 40-те, по-скоро свит или прикрит, не толкова емоционален. И все пак, съдейки по звуците сутрин, трябва и да е поне донякъде отдаден. Определено професията му беше строга и отговорна - управител или нещо такова.

Улавях се, че доста често си мисля за двойката съседи. Прииска ми се да ги видя. Признавам, случваше се направо да слухтя в коридора, за да чуя отключване на врата и да се засечем уж случайно. Нямах късмет.

Реших най-накрая да попитам портиера за мистичните си съседи. Кои са тези хора, откога живеят тук, с какво се занимават, как изглеждат...

- Портиер съм в тази сграда от 10 години - каза ми той, видимо изненадан от въпроса - но не знам там да живее семейство. В апартамента до вас живее една жена, мисля че се казваше Ангела. Знам, че навремето е била танцьорка. Загубила е мъжа си, не знам точно при какви обстоятелства, и оттогава ... да ме прощаваш... ама не е напълно с ума си. Живее сама, не излиза никъде, вероятно някой й носи храна, защото не съм я виждал да ходи дори до магазина. Казват, че апартамента й не е пипан от мига, в който мъжът й е починал. Все едно не я е напускал...

Портиерът продължи да ми разказва какво е чул и какво е разбрал оттук-оттам, но аз вече се бях пренесла в апартамента до мен.

За момент се натъжих за тази жена. После обаче си припомних смеха й, цвърченето на пържените филийки, миговете й на удоволствие... Усмихнах се... Тя беше щастлива...

3 коментара:

Philip P. Stanil каза...

mnogo хубаво!... съжалявам само за това, че си изтрих блоговете и не мога да ти стана следовник!!...

Анонимен каза...

sweet story!

Teya каза...

оо, харесвам!